За книгата: 2006 г. / Георги Шенгели нарече Сигизмунд Кржижановски „пропуснат гений". „Не съм в мир с днешния ден, но вечността ме обича“, казва за себе си самият писател. Той не видя нито една от книгите си; първата книга беше публикувана тридесет и девет години след смъртта му. Сега го наричат ​​„Руския Борхес“, „Руския Кафка“, превеждат го на европейски езици, публикуват го, изучават го и най-важното – го четат с ентусиазъм. Разказите на Кржижановски са най-ярките образци на интелектуалната проза, елегантни са като шахматни етюди, но във всеки от тях се усеща пулсът на времето и се очертават пътища към вечните мистерии на битието..